Безпристрастността не ти отнема радостта. Тя ти дава такава радост, каквато нищо друго не може да ти даде. Има стих, който казва: Kasya sukham na karoti viragaha?, който значи, „Какво удоволствие не може да ти бъде дадено от безпристрастността? Тя ти дава всякакви удоволствия, тъй като ти си изцяло в настоящия момент."
Така наречената безпристрастност в света изглежда толкова суха. Хората, които си мислят, че са безпристрастни, са меланхолични. Тъжни са. Те бягат от света и наричат това безпристрастност, обявявайки, че се отричат от света. Това не е отказ. Това не е безпристрастност. Хората бягат от тъга, нещастие, апатия. Бегълците мислят, че са безпристрастни. Безпристрастността е нещо много по-скъпо, изтънчено и ценно в живота.
Ето една история. Когато Александър Велики тръгнал към Индия, хората му казали: „Ако там намериш саняси, просто ги хвани и ги доведи обратно тук. Те са много ценни в Индия.” И така Александър казал тежката си дума, но никой не идвал. Тогава той изпратил съобщение, заплашвайки ги „Ако не дойдете, ще ви отсека главите.”
Те все още не идвали. Тогава той пак ги заплашил: „Ще ви взема книгите, четирите Веди. Ще ви отнема ръкописите и всичко, което имате.”
Хората казали, че ще му дадат всичките си книги идната вечер. Тогава брамините (учени индуси) повикали децата си и ги накарали да научат наизуст текстовете за една нощ. След това дали ръкописите на Александър и му казали: „Можеш да ги вземеш, на нас не ни трябват.”
Тогава Александър ги заплашил, че ще им отреже главите. Санясите му отвърнали, че може да направи всичко, което пожелае. Александър не можел да ги погледне в очите и да понесе силата на безпристрастността им. За първи път той срещал някой, когото не го било грижа за императора.
Когато Александър отишъл в Индия, някои хора го посрещнали с плато от златен хляб. Той им казал, че е гладен и те му отвърнали, че тъй като е император, той не можел да яде ръжен хляб. Той умирал от глад и им повторил, че иска хляб. На което хората отговорили: „Ти не ядеш ли хляб в твоята държава? Ти обикаляш навсякъде и се опитваш да завладееш света, само за да ядеш същия хляб, който ядем и ние?” Това твърдение разтърсило света на Александър. Накарало го да осъзнае, че това, което казвали, е истина. Той си помислил: „Какъв е смисълът от завладяването на света? Когато всичко, което искаш е щастие и мир.” Легендата казва, че тогава Александър провъзгласил: „Когато умра, оставете ръцете ми отворени. Нека хората знаят, че Александър, който мислел, че в взел всичко, си отива с нищо.”
Безпристрастността е силата в теб. Когато си в центъра си и си спокоен, ти разбираш, че всеки, който е дошъл на този свят, дава своя принос към него. Ние не можем да вземем нищо от тук.
Научи още мъдри истории и съвети на курса на фондация Изкуството да живееш - Програма за щастие.
<< Чувствай се щастлив, стани едно с хората, които вършат добри дела Освободи ума си >>
(Тази поредица е част от знание, базирано на коментарите на Шри Шри Рави Шанкар върху Йога Сутрите на Патанджали)
