Като родители, ние често желаем да контролираме децата си и искаме да решаваме вместо тях. Но не е ли това един твърде повърхностен начин да бъдем родители? Как може посредством желанието да контролираме друг човек да се превърнем в пречка за неговото духовно израстване? Ако не упражняваме контрол, това не означава, че ние не можем да ги напътстваме. Правя всичко възможно да подкрепям децата си в техния благословен път, посредством грижа и напътствия. За мен това, просто да им позволя да бъдат е една магия. Така те са много по-склонни да правят това, което е правилно за тях. За мен любовта е отговорът на всичко.
Едно велико стихотворение от Халил Джубран - "За Децата", ме вдъхновява как да бъда родител:
"Нашите деца не са наши деца.
Те са синове и дъщери на самия копнеж за живот.
Те идват чрез нас, но те не идват от нас,
И макар че те са с нас, те не ни принадлежат.
Можем да им дадем любовта си, но не и възгледите си,
защото те имат свои собствени възгледи.
Може им да дадем подслон, но не и дом за техните души,
Техните души живеят в къщата на бъдещето,
която не можем да посетим дори и в мечтите си.
Можем да се стремим да бъдем като тях,
но да не се стремим да ги направям като нас.
Животът днес върви напред, а не към вчерашния ден.
Ние сме лъка, който изпраща своите живи стрели на далеч.
Стрелецът вижда знаците по пътя на безкрая,
и Той отправя със своето могъщество
стрелите си, за да стигнат те високо и в целта.
Нека ръката на стрелеца носи радост,
защото, както Той обича стрелата, която лети,
така Той обича и лъка, който я изстрелва."
Вярвам, че когато контролираме, нашето его получава голям тласък. В нашия егоистичен ум, мислим за себе си, като за по-добри хора. Но ако се уповаваме на нашата духовна същност, ще видим, че другият човек е равен с нас. Това, което той или тя иска да направи е изцяло неговия/нейния личен избор. Всеки има свой собствен път и свои собствени уроци, които трябва да научи сам. Не е необходимо да управляваме нечие пътуване, само защото сме родителите или част от семейството
Да живееш така, че да не контролираш никого, но да си в съвършена хармония с всеки
Отнасяйте се към другия човек като към духовна личност, като към напълно равен. Ако мислите, че пътят който той/тя е избрал е погрешен, може да давате напътствия или да разговаряте, но не и да налагате решенията си. Каквато и път да избират, благословете децата с цялото си сърце.
Бъдете себе си, като няколко пъти дълбоко поемете въздух и се запитайте "Защо искам друг да прави това, което аз мисля, че е правилно? Това не е ли начин да стимулирам собственото си егото? Ще ме направи ли щастлив, ако другият човек се държи по определен начин? "
Ако отговорът е да, това означава, че ти си своето его , а не своята духовна същност Опитай се да останеш в спокойствие и да усетиш какво е да оставиш нещата на собствения им ход. Ще почувстваш хармония с Вселената, където всичко се случва спонтанно и без да го насилваме.
Йога и медитацията помагат за развитието на умения да се справяме по-добре с хората и да подобрим отношенията си с околните. Редовното практикуване на йога и медитация също помага да успокоим ума и да дадем енергия на тялото. Спокойният ум ще ни помогне да се откажем от желанието да контролираме другите и да ги оставим да възприемат нещата по свой собствен начин.
Йога практиките помагат за развитие на тялото и ума и носят много ползи за здравето, но те не са алтернатива на традиционната медицина. Важно е да се научи практикуването на йога пози под контрола на обучен в Изкуството да живееш йога преподавател. В случай на някакво заболяване, практикуването на йога асани следва да става след консултация с лекар и с учител на Изкуството да живееш. Намерете йога програма в най-близкия до вас център на Изкуството да живееш. Ако имате нужда от повече информация за нашите програми или искате да дадете обратна връзка за тях, пишете ни на info@artofliving.bg
