През по-голямата част от живота си живеем във три състояния на съзнанието: будност, сънуване и сън. В будното състояние на съзнанието ние преживяваме света чрез петте сетива, чрез които търсим издигане и радост. Ако някое от сетивата липсва, цялото измерение за това сетиво е изгубено. Когато не можеш да чуваш ти си лишен от целия спектър от звуци. По същия начин, ако не можеш да виждаш не можеш да видиш всички красиви гледки и цветове. Затова сетивата са по-важни и много по-големи от обекта на сетивата.
Умът е по-висш от стивата, той е безкраен, с много желания, но сограничен капацитета на сетивата да се наслаждават е ограничен. Алчността иска повече и повече обекти, на които да се наслаждаваме. Въпреки че можем да се наслаждаваме за ограничено време през нашия живот, ние искаме да притежаваме цялото богатство на света.
Придаването на твърде много значение на обектите на сетивата ще ни отведе до алчност; на сетивата до похот; а на ума и неговите желания до заблуда.
Ние се придържаме към концепциите на ума и искаме нещата да се случват по определен начин. И така те ни възпрепятстват от възпиемането на безкрайното съзнаие, което е част от нас. Всичките сетива на ума не са лоши; научи се да различаваш и да бъдеш осъзнат за това, което се случва по всяко, за да имаш яснота. Това е първата крачка към по-високо осъзнаване.
Докато си в будно състояне през цялото време си ангажиран да гледаш, да се храниш, да работиш и да преследваш други неща. В състояние на сън си напълно изключил и неосъзнат. Тази неосъзнатост и тежест остават дори и след като се събудим. Колкото повече спим, толкова по-глупав се чувстваш, тъй като много енергия се освобождава докато спим. Във фазата на сънуване, ние не сме нито будни нито заспали. В тази фаза нито се отпускаш нито си осъзнат за това, което те заобикаля.
По-високото състояние на съзнанието е някъде посредата между будно, дълбок сън и състояние на сънища. В това състояние, знаем, че „сме“, но не знаем „къде“ сме. Това знаене на „аз съм“, но незнаене на „къде съм“ или „какво съм“ се нарича Шива. Това състояние дава възможно най-голямата почивка, която човек може да преживее. И всичко това е постижимо.
Медитацията възпрепятства стеса да влезе в системата, а също така и освобождава натрупания стрес. Усвоявайки медитацията в нашето ежедневие, по-високо, космическо състояние на съзнанието се установява в нас. Космическото съзнание възприема цялата вселена като част от себе си. Тогава протича и любовта ни между нас и света, вдъхновявайки ни да преодолеем различните противостящи сили и малки притеснения. Гневът и разочарованието се превръщат в краткотрайни емоции.
По-високото състояние на съзнанието няма да паднат някой хубав ден от небето. Фиданката на съзнанието е във самите вас – подхранвайте я с духовни практики като медитация. Има кокосови дървета, които дават плод по три пъти в година, а други веднъж на десет години. А тези, които не се подхранват те никога не дават плод, а само си стоят.
Постигането на по-висше съзнание не изисква някаква сложно засукана стратегия, прсто се научи да се отпускаш. Обединението на знание, разбиране и практика прави живота завършен, цялостен. Докато растеш в по-висшите състояния на съзнанието не излизаш от равновесие от ситуации и притеснения. Ти ставаш едновременно силен и мек – деликатен и красив човек, способен да се наглася към различни ценности в живота без условности. Докато твоето съзнание се разширява и ти се чувстваш приповдигнато физически, умствено и духовно приповдигнат животът наистина започва да си струва живеенето.
Шри Шри Рави Шанкар
(за първи път е публикувано във „The Times of India“)