Мирослав Пенев за света на йога и силата да твориш живота си

Забелязвал ли си ясния и свеж поглед, с който хората на изкуството възприемат живота? Той се проявява в цялостното им отношение към нещата, в излъчването и спокойствието, с което изпълват всичко наоколо. По тази причина е истинско удоволствие да общуваш с тях и Мирослав Пенев не прави никакво изключение в това. Завършил средното си образование със специалност „Металопластика“, а след това и бакалавърска и магистърска степен по „Керамика”, Миро прилага на практика творческото си отношение към живота и дълго време работи като графичен дизайнер в добре познати списания като „Моето дете“ и „Максимум“. И така дълги години, докато не идва моментът, в който решава да направи собствения си живот произведение на изкуството. На едно изкуство от малко по-различен и дълбок характер - изкуството да живееш!

Здравей, Миро. Ако трябваше да измислиш рекламен слоган за себе си, как би прозвучал той?

Провокативен и впечатляващ!

Добре звучи! С какво се занимаваш сега?

Сега съм йога инструктор и между йога сесиите съм нещо като „информационен център“ на The Art of living.

Кога и как се запозна с Изкуството да живееш?

Това се случи преди 7 години и стана съвсем случайно. Никога преди това не съм се интересувал от йога, от духовни практики, медитация. Бях останал без работа няколко месеца преди това и моята кръстница ми даде една книга на Парамаханса Йогананда – „Автобиографията на един йогин“. Прочетох я на един дъх. Много я харесах; много се впечатлих! Тя ме провокира да мисля в тази посока и си казах: „Тези неща, които се случват в тази книга, никога няма да се случат и на мен!“ Там пишеше за различни видове крии, как човек много бързо напредва духовно с тези практики, за свами – духовните наставници в Индия… Тогава съвсем случайно, а може би не, изкарах Програма за щастие. Бях много впечатлен. На курса казаха, че има част две Изкуството на тишината. Веднага се записах! Казаха ми, че този курс ще го води Свами Джотирмая! И когато бях вече на курса в Смолян, се разбра, че директно след него започва Курс по благословии. Така изкарах директно и трите курса на Изкуството да живееш.

Как би определил изкуството да живееш?

Това е умението, което всички хора мечтаят да постигнат. Изкуството да живееш не е да получиш нещо, а да хармонизираш цялата си система. Да не си напълно под влиянието на емоциите си, да бъдеш по-осъзнат и да не държиш отговорни другите хора и ситуациите за своите действия, чувства. И нещо много важно - да не се влияеш от мнението на хората около теб.

Всичко, което ни е нужно, ние го притежаваме. Умението, силата да се справиш във всяка една ситуация, вече я притежаваш. Любовта, усмивката са вътре в теб. Те са твоята истинска същност. Знай го и върви смело напред.

А защо вместо йога не избра футбол или друго „мъжко“ занимание?

Не знам защо съм избрал йога. Просто така се случиха нещата. Но мога да го препоръчам по следния начин – йога е едно пътуване навътре - навътре към себе си. Когато водя йога в залата, след занятието умът ми е много по-спокоен. Автоматично се случва. Получава се нещо като медитация, но без да си затворил очи. Нямаш никакви мисли. Абсолютно спокойствие и тишина.

 

 

Защо йога не е само за жени?

На йога идват предимно жени, да. Но не е само за жени, защото йога е за всяко човешко същество. На Санскрит йога значи обединен. Твоят ум да бъде в настоящия момент, да е спокоен, да има ясна визия – това значи йога. Всички имаме ум, нали – и мъжете, и жените. Много често след йога занимание казвам, че йога не е само тялото да стане по-здраво, да се избави от болестите. Йога е предимно заради ума. Всичко останало е просто бонус.

Помогна ли ти йога да промениш нещо в себе си?

Малко повече ги мисля нещата и не взимам прибързани решения. Винаги, когато някоя емоция ме връхлети (защото не съм защитен от тези неща), тя изчезва по-лесно. Просто те отминава лесно и бързо. Човек е много по-осъзнат.

Кои са най-ценните качества, които откриваш в себе си и как ги доразвиваш?

Често ми казват, че съм много спокоен характер и аз се учудвам, понеже познавам вътрешния си свят и знам какви бури се разразяват понякога в мен. А хората ми казват: „Ти имаш толкова спокойно излъчване.“

Последователен съм. Не си меня често мнението. Откакто съм на духовния път, много от нещата, за които се замислям са малко по-надълбоко. Чета книги от просветлени хора. Тези книги те издърпват напред в твоето развитие. Наблюдаваш себе си, наблюдаваш реакциите си. Човек е по-улегнал, по-спокоен и в същия момент външно по-деен. Това е целта - да си спокоен, но и деен.

Забелязвам, че обичаш да четеш. Препоръчай ми твоя любима книга.

Всички на Шри Шри Рави Шанкар са ми любими. В момента за трети път препрочитам и Йога Васищха. Това е книгата, която наистина променя моя светоглед из основи. Тя описва какво представлява цялото Творение. Разказва за абсолютно всичко - за ума, за нивата на съществуване, как можем да преодолеем страданията в живота, как човек може да се издигне чрез самонаблюдение. Да върви по духовния път по този начин. Самонаблюдението е единственият начин. Няма друг.

Какви са твоите хобита?

Преди две години най-голямото ми хоби се превърна в моя професия. – да бъда йога инструктор. Иначе много обичам да снимам и да пътувам по планините или на спокойни места с малко хора. Любимото ми място е Италия и искам да се върна отново там.

Да, моите фантазии не спират! Големи пътешествия са за мен. Откакто се помня, съм в света на фантазиите и едно от предизвикателствата е да съм в настоящия момент. Тук и сега. Може би най-голямото в живота ми.

Как се научи да си тук и сега?

Още не съм се научил напълно, но курсовете на Изкуството да живееш вършат чудесна работа. И практиките също.

Ти споделяш ли впечатленията си от практиките със своето семейство, близки и познати? Те практикуват ли йога и медитация?

Всички знаят за това. Повечето са карали курсовете. Жена ми правеше редовно практика докато не роди и точно вчера ми каза, че изгаря от желание отново да я поднови. Майка ми, мои роднини, много от приятелите ми са карали курсовете. Когато изкарах „Програма за щастие“ на Изкуството да живееш, на следващите няколко курса доведох към 50 приятели.

Какво си пожелаваш?

Да продължавам да се развивам в тази посока. Да не се отклонявам. Както и да допринасям с каквото мога за израстването на другите хора.

А на хората, които четат това интервю?

Пожелавам им да се докоснат до това вълшебство, наречено изкуството да живееш, което означава не да получиш нещо, а по един много приятен и лек начин да хармонизираш своята система – ум, тяло, всичко, което сме ние.

Да не изпускат визията за живота и да имат далечни перспективи. Тогава нещата се случват!

Интервю и фотографии: Яна Овчеларова