Здравей! Първият ми въпрос към теб е коя е Лидия Въргулева?
Честно казано не мога така да се определя…
Каква е историята на тази интересна фамилия, която носиш? Имаш ли представа?
Фамилията идва от едно Родопско село. Баща ми и неговият род са от Родопите. Не знам какво точно означава, но знам, че около триста човека е целият род. Поне така беше преди 15 години на родовата среща.
С какво би изпълнила перфектния си ден?
Бих го изпълнила с йога, медитация и дишане като за начало и след това с различни дейности, които биха били в помощ за другите или нещо, което ще допринесе за една по-голяма и по-хубава картинка.
Какво е йогата за теб, щом искаш да започнеш деня си с нея?
Чрез йога усещам всяка фибра в тялото си много по-добре. Чувствам се по-жива. С йога събуждаш нещо в себе си и ставаш по-различен човек. Йога за мен е начин на живот. Това не са просто упражнения, но цяла философия и, когато човек се задълбочи, открива все нови и нови неща.
Йога е начин човек да се доближи по-близо до себе си!
А не е ли плашещо да се приближим твърде много до себе си? Има ли такъв страшен момент в този процес на опознаване на нас самите?
Ами да, със сигурност можеш да видиш неща, които не ти харесват. Но въпреки това е много плодотворно и според мен човек няма как да бъде цялостен без да се опознае на всички нива.
Ако срещнеш нещо в себе си, което не ти допада, как процедираш?
Обикновено в началото малко му се муся и не го харесвам много, но от личния ми опит това, което съм разбрала е, че е много хубаво да отвориш широко ръце и да кажеш: „Здравей, каквото и да си ти там, аз те приемам!“. Всъщност, когато заобичаш точно тези неща, които не харесваш, те се трансформират в нещо положително, в нещо работещо.
Това предпоставка ли е да успяваш да помагаш на хората да приемат себе си?
Да, със сигурност! Човек няма как да преподаде, да каже, да покаже на някой нещо, което той самият не е изживял. Не че не може да го направи, но то не достига до другите. Единствено, нещата, които истински си изживял и са истински стойностни за теб, са тези, които можеш да предадеш на другите хора и тогава думите ти ще имат сила.
Къде срещна йога за първи път в живота си?
През '96 година в Пловдив. Тогава учех средното си образование там. Посещавах един Клуб по абстрактно мислене. В този клуб се бяхме събрали много интересни хора. Там говорихме за различните култури, философии, религии. Запознах се с Будизма и чух за йога. Жената, която беше основала клуба, имаше приятелка, която води йога занимания и аз така отидох за първи път на йога. Точно този период от живота ми беше много труден - в семейството, в училище. Но чрез йога осъзнах, че вътре в мен има едно спокойно кътче, което, каквото и да се случва около теб, то ти дава едно вътрешно спокойствие и мир. И това много ми хареса.
Къде те отведе йога след това?
След това дойдох да уча в София. Тук се запознах с други хора. Тогава работех в банка, раздавах кредити и един приятел дойде при мен да иска креди, за да замине за Индия. И ми каза: "Аз ходя на йога. Искаш ли да дойдеш?" И аз се съгласих. Той ме заведе на курс Програма за щастие. Тогава изкарах програмата.
След курса "Програма за щастие" как продължиха нещата?
След като научих дихателните техники, определено се чувствах по-добре. Нещата в живота ми започнаха да се подреждат по един странен начин, но всичко се случваше много добре.
Как и къде премина обучението ти за йога инструктор?
Аз реших спонтанно цялото това нещо. Просто получих мейл, че ще има такова обучение. Много бързо оправих документите, намерих пари за такса и т.н. Наистина го почувствах отвътре. Просто някакво усещане, че трябва да си там, че е много важно за теб…
Отидохме 6 човека от България в Бад Антогаст, Германия. Там се намира Европейският ашрам на The Art of Living.
Групата беше около 40 човека от най-различни държави. Беше една много разнолика, разнородна групичка. Правихме много интересни практики. Не само на физическо ниво. Имаше много интересни интерактивни процеси, с които осъзнаваш и виждаш неща в себе си - някои са хубави, други не толкова. Намираш воля и начин да се справиш с тези неща в теб, които не ти харесват.
Почувства ли се изгубена сред това множество от хора?
По-скоро първия ден, когато пристигнахме пред ашрама, вътрешно усещах, че ще се случи нещо много трансформиращо, въпреки че не знаех какво ще е. Просто знаех, че съм на правилното място!
Има ли нещо, което ще запомниш завинаги от това обучение?
Че животът е игра!
Как ти помага йога в ежедневните предизвикателства?
Дава ми повече енергия и ме кара да съм по-фокусирана върху сегашния момент и върху непосредствените задачи. Но под йога аз нямам предвид само асаните, но и дихателните техники и медитация.
А кое ти беше най-трудно да усвоиш в практиката си?
Честно казано може би това да съм дисциплинирана. Винаги съм правила нещо два-три месеца и после съм го зарязвала. Докато занимаването ми с йога продължи 6-7 години.
В такъв случай как постигна постоянството в йога-заниманията си?
Просто си казах, че дори и да пропусна един или два дни - пак продължавам. Казах си, че независимо какво се случва, по каква причина пропускам някой ден, винаги ще продължавам.
Успя ли по този начин да усъвършенстваш дисциплината си и спрямо други свои занимания?
Да, това със сигурност оказа много голям ефект. Също така постигаш дисциплина и във взаимоотношенията си. Да си коректен и лоялен към другите.
Кое е най-любимото ти в йога?
Любими са ми пранаямите, медитация и Слънчевият комплекс. Този комплекс от упражнения ти дава толкова много енергия!
Мислиш ли си за слънцето, докато изпълняваш поздрава?
Да, дори зимата, когато няма толкова много слънчева светлина, като правиш 4, 8 или 12 пъти Поздрав към слънцето и някак акумулираш слънчева енергия, дори да няма слънце навън. Ти самият почваш да светиш като слънце!
Каза ми, че си работила в банка. Как точно преминаваше животът ти тогава и какво те накара да го промениш?
Докато бях в банката бях с работно време от понеделник до петък, от 8 до 6 часа. Всеки ден отивах на работа, сядах на бюрото, телефонът звънеше - отговарях и някак денят се изнизваше. В началото беше много интересно, в един момент обаче някак ми стана скучно, не виждах никакво развитие и започнах през свободното си време да обръщам повече внимание на нещата, които ме вдъхновяват, които ме зареждат...
Може би някъде по това време изкарах и курса за инструктор и почнах да водя курсове, да взимам повече участие в дейностите на The Art of Living. В някакъв момент почувствах нуждата от промяна. Знаех, че не мога да водя повече този начин на живот. Като заплащане работата в банката беше OK, много хора сигурно биха си мечтали за работата, тъй като това е една сравнително спокойна работа, но когато не получаваш вътрешното удовлетворение, имаш чувството все едно си жив, но не живееш…
И все пак предполагам, че все още имаш моменти, в които си тъжна, изморена или изнервена. Какво правиш тогава?
Тогава си правя един топъл чай или понякога просто се усамотявам някъде, чета си някоя интересна книга. Много обичам да чета. Вкъщи си имаме и котка. Обичам просто да си я взимам и да си я галя. Това ме отпуска.
Обичаш животните да разбирам. За какви други животни си се грижела?
Вкъщи си имахме зайче, което гледахме 6 години. В момента имаме един сом, който е на 7-8 години. Интересно е, че моят приятел, който много обича животните, си поръча инкубатор преди няколко години. Вкъщи пробвахме да излюпим различни птички - пъдпъдъци, пиленца, гъсета , патици. Доста добре се получаваха нещата.
Много е интересно да наблюдаваш как се ражда животът, как пиленцето си чупи яйцето с човчица и има някои, които много бързо се излюпват, но и други, които се бавят, а някои дори изобщо не успяват да се излюпят. Имало е случаи, в които приятелят ми помогна на няколко пиленца да се излюпят. Просто виждаш как вътре има жажда за живот и искаш да помогнеш, но всъщност, това което се случва е, че когато ти се намесиш в майката природа, не винаги всичко е OK. Неслучайно има някои пиленца, които си остават неизлюпени. Защото ако ти помогнеш на някое пиленце, което не е събрало достатъчно сили, за да се излюпи, то така или иначе след един или два дни умира. Ние можем да си мислим, че пиленцето се мъчи, когато пробива яйцето, но реално то всъщност по този начин заяква и става по-силно. И когато стане по-силно и се излюпи - това му помага после да оцелее и да живее.
Какъв урок мислиш, че ни дава животът по този начин?
Ами, че ситуациите, в които ние си мислим, че се мъчим и са ни трудни, всъщност неслучайно са при нас, а за да станем по-силни. Просто защото ние имаме този потенциал в себе си, но сами дори не подозираме за това. Всеки, който е в трудна ситуация, просто трябва да се потупа по рамото и да си каже: "Уау, аз съм силен!"
Как се промени личността ти в този процес на обучение по йога, медитация и дихателните техники?
Не става изведнъж, но действително виждаш как в едни и същи ситуации започваш да реагираш по малко по-различен начин. Ставаш вътрешно по-спокоен.
Кажи ми една своя мечта.
Да видя свят, в който хората са по-осъзнати и живеят с любов в себе си и към останалите. Свят, в който хората си сътрудничат и има отношение на благоразположеност.
Къде може да те срещне човек?
Може да ме открие в йога залите на Изкуството да живееш и в планината. Обожавам планината. Всъщност всяка една свободна минута ходя на Витоша или някъде другаде. Досегът с природата много ме зарежда.
Как ще те познаем там?
По усмивката :)
Защо преподаваш йога и какво искаш да научат хората, които посещават твоите курсове?
Иска ми се да усетят, че вътре в тях има едно място, в което човек може да се чувства много спокоен, щастлив, удовлетворен. И по този начин, когато са навън в ежедневието, има по-голяма вероятност отново да се свържат с този източник на енергия, това спокойно място.
Каква е промяната, която искаш да донесеш в света?
Повече хора да са по-осъзнати. Мисля си, че чрез йога практиките е човек е по-спокоен и когато е по-спокоен вижда света по съвсем различен начин. Според мен това е начинът, по който хората могат да променят поведението и отношението си, начина си на живот.
Пожелай нещо на хората, които четат това интервю.
Пожелавам им да са здрави и да имат смелостта да предизвикат себе си и да се опознаят.
А на себе си какво ще пожелаеш?
Пожелавам си да следвам знаците и да споделям талантите си с другите.
Интервю и фотографии: Яна Овчеларова
